Казахме си ГО с Цвети и Антония от Вайръл стихове за секс и драма.

Казваме ли си ГО по-лесно през стиховете, хумора като спасение да си кажем истината?

Секс с драма или секс без драма?

Казваме ли ГО или ГО показваме?

Не потискаме газове, а потискаме думи, емоции, обиди?

Да се преебем, но да не се страхуваме да мълчим.

Страхове, травми, обиди, тревожности, депресии. Да се научим да говорим и за тази неизменна част от нашия живот.

Трябва да сме само положителни и позитивни! Да се "разсеем" от лошото.

За това не се говори, така не се говори, как и за какво да говорим в крайна сметка. Кур за мнението ти!

Агресията и обичта на думите.

Че сме слаби, че сме хора, ядосани, огорчени?

Можем ли всичко да си кажем? Кое никога няма да си кажем?

Да ГО казваме и да ни чуят!

И да има кой да ни ГО каже.

Ако си ГО бях казала преди много години, много неща можеха да се променят. Тогава не успях да си ГО кажа. Преди една година си ГО казах. Ако не бях "чула" думите на моя приятелка "имаш нужда от помощ", сега нямаше да съм тук и сега.

Думите, които променят и спасяват.