С Калин Терзийски заразяваме с примера на да си ГО кажем, за да започнат все повече хора да си ГО казват.

За какво не говорим и какво е да си ГО кажем през погледа на Калин.

Кое е най- голямото казване на Калин?

Ще свършат ли "мъките на словото"- думите и коя дума ще остане в историята?

Можем ли да се отречем от думите си?

За чуруликането на словото. Език, култура и литература: не са ли точно те, които ни държат като общество, като нация.

Свобода на изразяване на нашата лична позиция, казваме си ГО, а ни критикуват.

Аз не съм чел материала, но искам да се изкажа по същество. Защо не чуваме първо какво.

До каква степен трябва да се автоцензурираме и крием ли се зад анонимността.

Да си скандален означава да си ГО казваш, и когато си ГО казваш означава ли, че си скандален?